Нощта е цялата душа,
сърце разбито – на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде,
се вземат думите – уж смели?
Навярно тайничко краде
ги от щурците – вън запели.
Тя, дето вярва в чудеса,
(не я познаваш. Все я крия).
За нея тайнствени не са,
словата. Всеки звук – магия.
Тя денем, нощем все не спи,
прикрива болката в смеха си,
а нощем в цъфнали липи,
прах от звездици тайно ръси.
По сто заключени врати,
изписва стих... Да се отворят,
в съня си видиш ли я ти,
не я издавай! Всички хора,
ще вдигнат клада метър - два
и ще я изгорят. Невярна!
Виновна е и за това,
че въглен жив и теб е парнал...
https://youtu.be/KG7Bs_BCC5w?si=ak7qLkXfYgMU5tAP