Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда.
Зная приказки много, но помня и смърт, и войни.
Утолявах в жестоката суша въп;еща жажда
и дори ледоходът в сърцето не ме промени.
В мене влизаха кални, измивах и кръв от ръцете,
после дълго поплаквах с крайбрежните тъжни върби.
Отразявах с годините черния мрак безпросветен,
преживях с вековете безбройни различни съдби.
Аз съм само река, бреговете ми нежно зелени
стават пристан подлунен на пеещи птичи души,
чакам топлия вятър и знам – щом се влюби той в мене,
всички тъжни върби и щурчета любов ще теши.
https://youtu.be/0BfUDyvdTSE?si=7YBCyWNp8jbJhBrF