Рецензии на произведение «Переделкинское»

Здравствуйте, Кирилл. Я перевел на болгарский язык Ваше хорошое стихотворение „Двадцатый век” и сегодня вечером поставлю на моей странице.
Удачи, друже.
С уважением и теплом,
Красимир

--------------

„ДВАДЦАТЫЙ ВЕК...”
Кирилл Владимирович Ковальджи (р. 1930 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДВАДЕСЕТИ ВЕК

О, Двайсти век. Русия. Тъп рефрен!
Сюжет е за роман невероятен,
на графоман луд разказ неприятен,
където всеки ход е разрешен.

От океан до океан се шири
империя на мирен блян свещен,
разпада се, упойки я раздират
и се въздига с дух преобразен.

Русия не двуглава, но двулика,
разноезична, стъпкана, велика,
съдба белязала в световна рат,

от звездни бездни до подпийнал брат,
над хаймана последен в извор бликащ
блещука бъдното на гений свят.
Ударения
ДВАДЕСЕТИ ВЕК

О, Два́йсти ве́к. Руси́я. Тъ́п рефре́н!
Сюже́т е за рома́н невероя́тен,
на графома́н луд ра́зказ неприя́тен,
къде́то все́ки хо́д е разреше́н.

От океа́н до океа́н се ши́ри
импе́рия на ми́рен бля́н свеште́н,
разпа́да се, упо́йки я разди́рат
и се възди́га с ду́х преобразе́н.

Руси́я не двугла́ва, но двули́ка,
разноези́чна, стъ́пкана, вели́ка,
съдба́ беля́зала в свето́вна ра́т,

от зве́здни бе́здни до подпи́йнал бра́т,
над хаймана́ после́ден в и́звор бли́кашт
блешту́ка бъ́дното на ге́ний свя́т.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Кирилл Ковальджи
ДВАДЦАТЫЙ ВЕК...

Двадцатый век. Россия. Что за бред?
Сюжет невероятного романа,
Шальное сочиненье графомана,
Где не наложен ни на что запрет.

От океана и до океана
Империя, которой равной нет,
Вдруг распадется и из мглы дурмана
Преображенной явится на свет.

Россия не двуглавой, но двуликой,
Растоптанной, великой, безъязыкой,
Отмеченной судьбою мировой

Встает до звезд и валится хмельной,
И над ее последним забулдыгой
Какой-то гений теплится святой.

---------------

Руският поет, писател, литературен критик и преводач Кирил Ковалджи (Кирилл Владимирович Ковальджи) е роден на 14 март 1930 г. в бесарабското с. Ташлик, Одеска област в Украйна. Произхожда от българско семейство. Завършва Учителския институт в гр. Белгород-Днестровски (1949 г.) и Литературния институт „Максим Горки” (1954 г.). Първите му отпечатани стихотворения са от 1947 г. Публикува поезия в издания като „Новый мир”, „Дружба народов”, „Континент”, „Октябрь”, „Юность”, „Огонёк”, „Вопросы литературы”, „Арион”, „Нева” и др. Превежда творчеството на поети от Молдова и Румъния. Работи като журналист, консултант в ръководството на Съюза на писателите на СССР (1959-1970 г.), отговорен редактор на сп. „Произведения и мнения” (1971 г.), зам.-главен редактор на сп. „Советская литература” на чужди езици (1970-1972 г.), завеждащ отдел в сп. „Литературное обозрение” и сп. „Юность” (1972-1990 г.), главен редактор на изд. „Московский рабочий” (1992-2001 г.), ръководител на програма в сп. „Пролог” (2001-2013 г.) и главен редактор на сп. „Кольцо А” (от 2013 г.); член е на редколегиите на алм. „Муза” и сп. „Юность”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1956 г.), секретар на Съюза на писателите на Москва (от 1992 г.), председател на Московския поетичен клуб, член на руския ПЕН център. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (2006 г.). Автор е на книги с поезия, проза, литературна критика и мемоари, сред които стихосбирките „Испытание” (1955 г.), „Лирика” (1956 г.), „На рассвете” (1958 г.), „Разговор с любимой” (1959 г.), „Человек моего поколения” (1961 г.), „Стихи” (1963 г.), „Голоса” (1972 г.), „Испытание любви” (1975 г.), „После полудня” (1981 г.), „Кольца годовые” (1982 г.), „Высокий диалог” (1988 г.), „Звенья и зерна” (1989 г.), „Книга лирики” (1993 г.), „Невидимый порог” (1999 г.), „Тебе. До востребования” (2002 г.), „Обратный отсчёт” (2003 г.), „Зёрна” (2005 г.), „Избранная лирика” (2007 г.), „Дополнительный взнос” (2012 г.), „Сонеты” (2014 г.), книгите с романи, разкази и мемоарна публицистика „Пять точек на карте” (1965 г.), „Лиманские истории” (1970 г.), „Истории от Аристида” (1990 г.), „Свеча на сквозняке” (1996 г.), „Литературное досье. Кирилл Ковальджи” (2010 г.), „Моя мозаика или По следам кентавра” (2013 г.) и др. Живее в Москва.

Красимир Георгиев   16.01.2017 22:21   Заявить о нарушении

http://www.stihi.ru/2017/01/17/4

Красимир Георгиев   17.01.2017 00:07   Заявить о нарушении