Санчо, Санчо-о-о!
Защо жънеш бури
с испанския меч,
щом не ся ветрове?!
От черешовите костилки
поникнаха
сламени покриви,
от брезите-черници,
от слънчогледа-разпятие,
бръшлян от върбите,
от жасмина-дяволски нокът,
от маслините-философи(грешка, грешка!).
ПопИ буреносното семе-
поникнаха бурени.
Хайде отначало!
По върха на иглата
ще разхождаме ангели,
по ръба на скалата-
убийци, сами.
Самоубийците
ще прекръстим
на
андалусийци,
кастилци,
баски,
каталонци,
валенсийци,
галисийци
и по избор.
Зимни посеви на слънца.
Пролетни кълнове на...-гледай ти!-
самураи.
През лятото ще пикираме.
Жътвата ще отложим за есента.
Ще жънем копия.
Защото
копието
е
на върха
на ръба
над бездната
на свободата.
Не е ли страхотно!