Лежа и слушам музиката аз

Болярка
Лежа и слушам музиката аз
И ме потапя в съвсем друг свят
Противоположен на реалността
Представям си горещо, топло лято,
В което съм сама със него.
И слънцето ни топли до полуда
А вятърат обгръща ни по чудо.
Но ето, то не вятар е, а бризът топъл
Морето ни докосва по голите бедра
За да докоснем ние от страстта
След като сме зареяни в небето
А после сме нейде из полето
Сред аромата на дивите цветя
Подтикващи към нежността.
Лежа и слушам музиката аз
И ме потапя във съвсем друг свят
Противоположен на реалността