Докосвам с устни нежно твойта шия-автор Югов Игорь
Перевод на болгарском Весела Кънчева
Със устни нежно твойта шия аз докосвам,
Трепрещото тяло към себе си притискам.
И изпарява се душата уморена,
Не й се иска повече да е заспала.
Зелените очи с чаровен поглед
Ще ме омаят с шепота си нежен.
И ще дочуя думи сладострастни,
Изпълвайки живота ми със краски.
А твоите уста ще шепнат мили думи,
Които съм забравил или не съм чувал.
Аз на възглавница главата си ще сложа,
И пак ще се превърна във младежа...
А щом сплетем ръцете си -
Сме в небесата.
Огрява ме лицето ти като слънцАта.
А ти откриваш света на чудесАта...
Учестено дишане.Мирис на запотени тела....
И целувки оставящи ни без дихание...
Аз исках да заспя в твоите обятия
И да запазя любовното отдаване...
05.01.2006г.
София, България
------------------
оригинальные стихи
Коснусь губами шеи неспеша...
Югов Игорь
Коснусь губами шеи неспеша,
Прижму к себе трепещущее тело.
И воспарит уставшая душа,
Что просыпаться больше не хотела.
Зеленых глаз чарующий прилив
Меня закружит шепотом и лаской
И я услышу сладостный мотив,
Который жизнь заполнит яркой краской.
Из уст твоих сорвутся те слова,
Что я забыл,а может - и не слышал.
И на подушке - кругом голова,
А в слух - любви моей четверостишье.
Сплетенье рук и в бархате небес
Твое лицо осветит яркой вспышкой.
И ты откроешь мир своих чудес,
Что превратит меня опять в мальчишку.
Биение жилок.Запах жарких тел.
И поцелуй срывающий забвенье.
И я уснуть у ног твоих хотел,
Остановив на век любви мгновение...