Стефан Цанев - Притча

Димитр Дянков
(перевод с болгарского)

Бинке Желязковой

Утихла буря и за облаками
проглянет солнце через миг-другой.
Победным птичьим криком, голосами
дремучий лес исполнился волной!

Кричали птицы все – и певчие и нет –
хотя дождя до капель до последних
дрожали мелкой дрожью, уткнувшись кое-где,
не смели рта открыть, забыв совсем о песнях.

Теперь кричат. За тучею последнею грозятся:
- Мы, не боимся, не щадим себя. Мы не...
И будто все готовы – лишь бы поднапрячься –
и красно-солнышко снести себе!

И только пташка маленькая, сжавшись вся в комочек,
молчит в вершине сломанного бука.
Когда свистела буря, та без проволочек
назло ей пела, а теперь – ни звука!

Долг гения? Надежда дурака ли –
что нужен голос твой в пустыне чахлой?..
Не знаю. Гром за громом в ужасе мы ждали:
замолкнет?... Нет, не замолчала.

Теперь молчит. Дрожит вся мокрой, жалкой, неуклюжей,
растрепанной, одной... Ну, пела – ну и что ж?!
Тогда тайком все ненавидели ее же
за то, что пела. И что молчит сегодня, - тож...

Утихла буря! И под крышею у Бога
законным прежним чередом идут дела опять.
Молчат все те, в грозе что пели много.
Молчавшие тогда – теперь кричат.

Оригинал:

ПРИТЧА ЗА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА

Утихна вятърът и облака отнесе.
Ще се покаже слънцето след миг.
И изведнъж земята се разтресе
от общ победоносен вик!

Крещяха всички пойни и непойни птици.
До капката последна на дъжда
трепереха с прехапани езици
във свойте дупки и гнезда -

сега крещят! Крещят, след облака дюдюкат:
- Не се боим, не се щадим, не се...
И всяка се напъва – след минута
най-малко слънце ще снесе!

Една едничка птица, свита като лешник,
мълчи върху върха на скършен бук.
Когато бурята над нас трещеше –
една тя пееше напук.

Дългът на гения? Надежда на глупака –
че нужен е гласът ти в тежък час?
Не знам. Но треснеше ли, с ужас чаках:
ще млъкне ли?... Не замълча.

Сега мълчи, трепери мокра, жалка, смешна,
проскубана, сама... Е, пя – за чий?
Презираха те тайно – като пееше,
и явно – че сега мълчиш.

Утихна вятърът. Под божията стряха
нещата следват свой законен път.
Мълчат – през бурята които пяха.
Мълчалите – сега крещят.

На фото: Бинка Желязкова за работой (болгарский кинорежиссер Бинка Желязкова скончалась в самом конце июля 2011 года на 88 году жизни)