Капля за каплей,
кап да кап,
сочатся жизни соки.
Один ручеек,
река исчезнет,
но вечные истоки.
Кружатся вихри,
темнят облака,
обжигает руки крапива.
Тот шпорит лихо
своего рысака,
а тот влачится лениво.
Один оставляет
след на граните,
другой -
на песке сыпучем,
Один освещает мир,
как солнце,
другой мрачит
темнотой дремучей.
Капля за каплей
кап да кап,
сочатся жизни соки.
1974 г.