тогава

Данаил-Петров-Досев
той искаше не просто да рисува
не да убива не а да рисува
отърквайки се в хорската пила
премного фабулираш каза някой
и спря да фабулира и цитива
но нарисувай ми офорт с игла

щом не ми дават работа такава
че да търкам ръце в материала
усмихвайки се свеж под сняг и дъжд(
на всякоя цена да нарисува
икона и море но ти тогава
прочете и за нобелов призьор

който написа всичко щото писа
и нарисува този що рисува
помежду другото под сняг и дъжд
които и така зимъс на моста
изнасяха посред велики пости
картини те си там да преседят

и то тогава тукакси но ето
враждебната тел жива на морето
и някой каза във синхрон не той
с уста девойча ето ето ето
върви сещ бряг едно самотоно йети
така далеч от златен рог насън

или наяве но щом не успявам
да нося тукли нека да рисувам
но дадоха ме гладиаторски
меч ето ако искаш да рисуваш
двубой подир двубой ще практикуваш
ти правото си туй да завоюваш
безкраен спаринг без вода и сън

тогаз от ъгъл се обади гойя
под черното море небе пристоен
бъди и само гледай техните
присвити рамене тъкмо които
и нарисувах тоест отпечатах
в офорти пак не своето лице

и йосиф бродски писа за такова
рембрант -офорти тях и нарисува
другаде гойя даже и насън
и забеляза колко наши думи
у този ленинградец и безумни
тъщи на делтоплан с велосипед

но щом не мога още да рисувам
ще пиша нещо хляб обаче чувам
раздавали вместо цигара там
имах жена що вода не пиеше
имах пазач цо хляб пък не ядеше
но как да оправдаем всичко вън