Он любил...

Владимир Прудаев
 Он любил,
 Она, быть может,
 тоже.
 Он страдал,
 Она - не знаю, но
 возможно.
 Он был прав,
 Она лишь
 иногда.
 Он уважал,
 Она - ...нет,
 никогда.
 Он не знал,
 она всё время
 молчала.
 Он спросил,
 Она не
 отвечала.
 Он понял,
 Она опустила
 глаза.
 Он зарыдал,
 Она слезу уронила
 едва.
 Он простил,
 Она с улыбкой
 ушла.
 Он не забыл,
 Она забыла
 навсегда.
 Он ждал,
 Она не
 вспоминала.
 Он звонил,
 Она трубку
 бросала.
 Он умер,
 Она пришла на
 могилу.
 Он разлюбил,
 А она -
 полюбила.