Вячеслав Куприянов
Превод от руски: Нели Пигулева
МИГОВЕ ОТ ЛЯТОТО
1
Птицата е малка на ръст
и тревите
за нея са по-чудни от небесата
пронизва ги
залязващото слънце
и сякаш
пламтящи огньове са разпалени
по връхчетата на всяко стъбълце
и птицата
не може да хвръкне
гледа в захлас
2
Птицата още пее
прекрасно и безметежно
и момичетата вече запях а
своите песни
онези песни
на нито една от които
не знаят думите до края
и слънцето е като застинало
не може да залезе
слуша в захлас
3
Слънцето
залезе
От неговото разсъмване
събуждайки се
го посрещат
онези,
за които то
се състои от други
звуци и букви
4
Месецът
нещо се забави
там на неговото старо небе
явно си има своите
неземни замисли
Брезите
го чакаха чакаха
и взеха да светят сами
като заблестяха с млечни струи
заобиколете
бялата светлина на брезите
какво прави
този месец
къде се бави толкова
5
За каквото и да си говорим
двамата с теб
през деня
всичко е толкова обикновено
вечерта
е същата като вчерашната
нощта
слага думите да спят
а ние така и не можем
да заспим
говорим в захлас
6
Пламтят прозорците
на вселената
където хората имат най-много светлина
Пламти небето
Вселената
където всичко се е превърнало
в непостижима светлина
и сърцата ни пулсират
в непрекъснат полет
един към друг –
да не заспим
да не се уморим
да не се охладим
7
Светлото разсъмване – помниш ли –
се миеше с брезово утро
изтриваше се със зелена кърпа
и премина по глухарчетата така
че те даже не помръднаха.
Помниш ли –
слънцето през деня бе толкова високо
че виждаше месеца отвъд хоризонта
и за да може то поне малко да поизстине
звездите духаха насреща му
звездите
до които то беше стигнало твърде близо.
И залезът ни се стори внезапен:
вечно става така: нямаш време да се озърнеш
озърнахме се –
а слънцето вече го нямаше
само лъчите му още
се сипеха върху листата
помниш ли?
8
Нашите дни са като деца
стават все по-големи и по-големи
скоро ще започнат да ни викат
с добре познатите думи
и един ден всеки от тях ще си намери
годеница
и всеки ден
ще ни иска съвет за нея
и вече не ние самите един на друг
а нашите дни ще ни кажат:
помните ли бяхме тъй незабележими
че не винаги даже можехте
да си спомните за нас
. . .
Светът звучи така
сякаш всички идиоти
са станали музиканти
техните ниски чела
влюбено
се сблъскват
и пораждат свободата
от сегашното време
Светът изглежда
като криминален сериал
всички тръпнат
в очакване на следващата серия
като са сигурни, че те са героите
а не са жертвите
на празното си любопитство
ежедневно масово самоубийство
във вира на телевизионния екран
Този свят
иска да е за всеки вкус
кръвта вече се е обезцветила
всичко има вкус на престояло
Този свят
е с мирис на транспортни средства
на противозачатъчни средства
и само недостигът на средства
внушава надежда
за бъдещето
ПЕЙЗАЖ С БЛАТА
Новината, че блатата започват да се множат, не беше изненада за всички
Защото и преди се беше случвало –
На равно място
Изведнъж се отваряха бездни и поглъщаха
Поредния самоуверен гражданин
А народът в изкривена светлина
Във вид на тълпа
Се отразяваше в сивия подул се мигом
Паметник-балон
Влязоха в употреба ботушите за блато
Не в името на модата, а в името на спасението
Минувачите се придвижваха с тояги
За постоянното опипване на асфалта
По пътя към офиса и службата
В мъжките прически плитчици а ла Мюнхузен станаха хит
Да могат да се измъкнат от тресавището
Ако стане нещо
И когато всички средства за масова информация
Преминаха към пълно оквакване на действителността
Аз стегнах ските нищо че беше лято
Взех куфара на баба ми
С писмата на дядо ми
И отидох на гарата
Съпроводен от освиркванията на прогресивното човечество –
Вижте го, той върви
Заради него
Все още пътуват влаковете
Пускат водата и не са спрели тока –
Абе я да ходи да се дави в блатото!
И когато стигнах до блатото
Видях там не жаби
А цял отбор началници и подчинени
Които и в блатото продължаваха усърдно
Да началстват и да се подчиняват
И така постепенно затъвах в тресавището
Че не можех да не си помисля –
Ей, това трябва да бъде възпято
При това в рима
ПЕСЕНТА НА ВЪЛКА
Аз съм вълк вълк
Аз съм зимен среднощен вълк вълк
Със следите си служа на духа на снега
Аз съм стопанин на хрускането на чуждите кости
Аз съм този, който ви диша мразовити звезди
По стъклата на ваште прозорци
Докато вие спяхте и сънувахте
Аз ви виех докато с воя си докарах пълната луна на небето
А вие тогава още не се бяхте научили да гледате към небето
Аз ви научих да се страхувате от нощните дървета
Аз ви заклинам със своята сянка от игрите опасни
Аз ви подсказах как да се скупчвате в глутници
Аз съм вълк вълк
Аз съм зимен среднощен вълк
Отивам си от вас и се прибирам във вашата зимна приказка
ПЕСЕНТА НА ТИГЪРА
Аз съм тигър
Аз съм гръмотевицата на тайгата и мълнията на джунглата
И когато все още имаше много огън
И малко твърде малко вода
Аз излязох жив от огъня
И започнах да трупам покрай мене зеленина
За да се отразява тя в моите зелени очи
Но не ви препоръчвам да срещате погледа ми
Защото моят поглед застива на върха на разкъсващите ми зъби
И не тръгвайте по мойте следи
Защото аз винаги вървя след вас
И презирам човека
Защото той е всичко на всичко
Стопанин на домашните котки
МЕЧКАТА ТАНЦУВА
Ето пристъпва напред левият ми крак
Ето пристъпва напред десният ми крак
Ето пристъпва назад левият ми крак
Ето пристъпва назад десният ми крак
Аз ту се правя че вървя напред
Аз ту се правя че вървя назад
Вие бихте казали че това са лапи
Аз бих казал че това са ръце
Разпервам ръце
И свивам ръце
Повдигам вятъра
И свалям вятъра
Върти се под нозете ми влажната земя
Но не ми се изплъзва изпод краката
Върти се небето над главата ми
Но не ми излиза от главата
Тичат дърветата в кръг около мен
Но не могат да ме хванат в капана си
Птиците се стаяват докато танцувам
Притесняват се да не взема да полетя
Тревите се свиват и направо лягат докато танцувам
Притесняват се да не взема да падна
Птиците не напразно се спотаяват
Щом като танцувам мога да взема и да запея
А тревите всъщност няма от какво да се притесняват
Няма да падна
Да не би да съм човек
. . .
Не можеш да откъснеш човека от тълпата
Тълпата е като медуза и човекът е като пипало
Тълпата е като мрежа и човекът е като муха
На която са й поверили ролята на паяка
Тълпата е като море и човекът е като удавник
Тълпата е като верига и човекът е вързан с верига
Дори ако са му дали ролята на вожда
Човекът слуша слуховете заедно с цялата тълпа
Човекът гледа зрелищата заедно с цялата тълпа
У човека мислите се блъскат като тълпа
У човека чувствата врят и кипят като тълпа
Затова пък как размишлява такъв човек
Затова пък как обича такъв човек
Как живее такъв човек
Без него тълпата не може да помръдне от мястото си