Не натежава в джоба моливът.
С портфейлът не е същото - досажда.
През изпотеното стъкло се втурва споменът,
като растяща, недоосъзната жажда.
Теб нежно те понесох на ръце.
Не знам защо така ми се присъни.
И спящ, и буден, твоето лице
ми шепна безсърдечно лоши думи.
Хиляда пъти, и отново! Пак съм прав.
По-просто няма. И какво да крия!?
Несправедливо ме оставяш сам.
Иди си. Сълзи няма, само... Пия.
------------------
В кармане не мешает карандаш.
А портмоне немного досаждает.
Сквозь запотевшее стекло приходит память,
И жаждой горло мне испепеляет.
Тебя я нежно поднял на руках
Зачем не знаю, было так во сне.
Но ты лишь пару бессердечных слов
Смотря в глаза, опять шепнула мне.
И тыщу раз, и в этот раз опять! Я снова прав.
И проще не бывает. Да и к чему таить?!
Несправедливо ты меня бросаешь.
Но уходи. Слез нет. Я буду просто … пить.