Я - всего лишь, твоё отраженье
На зеркальной поверхности сна,..
И моё внеземное скольженье
Направляют любовь и луна...
Я по Саду Раздумий летаю,..
Наблюдая,.. прощая,... любя,..
И охапками мысли срываю,
На шипах оставляя себя...
Я бесследно под утро растаю,..
Будто не было призрачных снов,
И лишь с нежностью в мыслях оставлю
Миллион свежесорванных слов...
*
Сердечно благодарю талантливую болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за чудесный перевод моего стихотворения!
Милион свежооткъснати думи...
Аз все едно съм твоето отражение
на огледалната повърхност на съня,..
и моето извънземно проявление
направлява Луната и любовта...
Летя във градината на желанията,
наблюдавайки, прощавайки, обичайки,..
и мислите си отхвърлям съзнателно,
себе си жестоко наранявайки...
В утринта безследно се разстапям,..
сякаш е нямало сънища призрачни,
и само в мислите си с нежност оставям
милион свежооткъснати думи...
*
"Сквозь время и пространство"
2001г.