Отлита ятото... Но няма есен –
навън е пролет майска, луда!
И школският ни двор е тесен
за изпращачите учудени.
Отлита ятото. Крилата смешни
на клаксоните и на виковете
ще се забравят утре. И наежен
светът ще ви посрещне с щикове.
Но днес... отлита ятото. И бърза
да вкуси радостта от полета.
Лудува, смее се и няма мързел
да помрачи традицията ни отколешна.
Отлита ятото... На добър полет!
Дано и вятър ви издигне
да литнете високо горе...
И да не можем да ви стигнем!
25.05.2005