Мъжете до мен
бяха прелестни
до един –
от първия
до последния.
Те създадоха
жената у мен,
истинската –
бях
ту пролетен вятър,
ту лято горещо,
есенна ласка
или зимна виелица.
Но бях
тяхната
желана
магия –
влюбената.
Жената.
Обичам
и днес -
намерих се
в нежността
на един вълшебник.
Пролетно ми разлиства
душата,
а аз го давя
в море от лято.
А той е щастлив,
прощава ми
всички пакости –
лудетината в мен
открил,
твори
красиви куплети.
А аз съм
в римите му
вплетената –
Жената.
Закърмих
с мляко от мечти
децата си,
криле им дадох –
да настигат вятъра
и светлината днес
струи във очите им,
навярно
пак от мен
изпратена.
А аз съм
не само
тяхната майка –
въздухът им съм
и свободата,
която обичат.
Създавам
в тях
Жената.
А Бог ме е създал
да бъда
най-вече
Майката,
а после
да обичам мъж.
Такава съм -
Жената.
Истинската.