не знам къде не зная как валеше град а после сняг
едно ченге ни проследи за да не би за да не би
а хрускаше снега под нас и тя добре че беше тъй
целуна ме по устните през вятъра пред спирката
иначе с него щеше блус да потанцува привечер
за да ме гледа гледа през рамото му срамежлива
не беше тъй но бе така и после стопи се снега
град локвите не брулеше зъбарят отпуск бе си взел