Одна я
под бездонной высью,
мне не оставило былое
ничьих следов.
Тебя лишь мыслью
зову, и обнимаю
сущностью своей.
Слова мои
тебя не могут ранить,
шепот твой мне не страшен,
твоей руки
не выпустить вовек,
сухой наш поцелуй
стекла не затуманит...
И потому готова я признать
что вымолвить едва ли бы смогла.
Ты живой человек без имени,
которого я называю
всеми именами.
Сгъстена тишина
Сама съм,
ничие присъствие
не е оставило следа
във паметта ми.
Зова те с мисъл
и те обгръщам
с цялата си същност.
Думите ми
не те нараняват,
шепотът ти не ме плаши,
твоята ръка от моята
не се измъква леко,
сухата целувка
не плъзва по стъкло…
Тогава ти признавам онова,
което никога не бих изрекла.
Ти, живия човек без име,
когото назовавам
с всички имена.