Клочки бумаги мятой
Уносит ветер.
Напрасно писем ждать...
Мир должен стать добрее -
Сказали мне
Глаза бродячей кошки.
Паук бежит по ниткам паутины,
И колокольный звон
Тревожит воздух.
В пустыне дней
Как чудо - ребенок.
Строит домик из песка.
Ночной фонарь
С Луною спорил,
А сам подобен омлету.
Побеги молодые
В тени могучей кроны.
Так мать дитя лелеет.
Непогода всю ночь напролет
Просилась в дом.
Утро разлиновало окно.
Осенний букет на столе -
Последний аккорд
Умирающей красоте.
Ходил не поднимая глаз
И вдруг -
Увидел небо.
Изысканные розы
Нуждаются ль в защите?
Ты предпочти ромашку на лугу.
Авторизиран превод: Генка Богданова
Парченца от хартия
отнася вятърът.
Напразно чакаме писма…
Светът трябва да стане по-добър –
казаха ми
очите на скитаща котка.
Паяк Бяга по нишките паяжинни
и камбанен звън
тревожи въздуха.
В пустинята на дните
като по чудо – дете.
Стои дом от пясъка.
Нощен фенер
с луната спорил,
а самия той на омлет прилича.
Млади издънки
в сянката на могъщата корона.
Така майката децата си пази.
Лошо време всяка нощ напролет.
Събудих се в дома.
Утрото обичаше прозореца.
Есенен букет на масата –
последен акорд
умираща красота.
вървеше навел очи.
И изведнъж
видя небето.
Изисканите рози
нуждаят ли се от защита?
Ти предпочети маргаритките в ливадата.
Генка Богданова - http://www.stihi.ru/avtor/genkabogdanova
ТЫ
Елена Кама
Полевые цветы
Ты собрала в венок.
О, как сладки твои поцелуи!
„ТЫ”
Елена Кама
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ
Тези полски цветя
ти събра във венец.
О, как сладки са твойте целувки!
Красимир Георгиев - http://www.stihi.ru/avtor/fliorir
Трехстишья опубликованы в альманахе "Побережье", вып.20 за 2012 год (США, Филадельфия)
Рис. Е.Кама