Изкусна в тираничното изкуство
на красота жестока и надменна,
владееш ти сърдечните ми чувства,
и знаеш, че за мене си безценна.
Любовна болка твоето лице
не би могло да причини, мълвата
твърди за теб, но моето сърце
само си знае, как стоят нещата.
За да повярвам колко са неверни
подобни думи, се кълна сега;
не смуглия ти лик, косите черни,
причина са за моята тъга,
а твоите дела и зло сърце.
Те черни са, не твоето лице.
SONNET CXXXI
Thou art as tyrannous, so as thou art,
As those whose beauties proudly make them cruel;
For well thou know`st to my dear doting heart
Thou art the fairest and most precious jewel.
Yet, in good faith, some say that thee behold
Thy face hath not the power to make love groan:
To say they err I dare not be so bold,
Although I swear it to myself alone.
And, to be sure that is not false I swear,
A thousand groans, but thinking on thy face,
One on another`s neck, do witness bear
Thy black is fairest in my judgment`s place.
In nothing art thou black save in thy deeds,
And thence this slander, as I think, proceeds.