(перевод с болгарского)
... от куска оголенных старых булыжников на улице
я спросила себя до какой степени можно считать себя асфальтом над ними
и захотелось мне быть глубже, дойти до самой сути
до почвы внизу, до камня, до лавы
(во весь голос запеть о гневе Ахиловом и
спуститься по влажному полу в ад с лирой в руке)
до центра, до неизменяемых частей речи,
танцующих между склонениями,
непреклоненной, неспрягаемой,
изгнанником, а не туристом
в собственном доме
на плывучих песках;
"до свидания" машу носовым платком
с окна, а булыжники мне
отвечают: "до новых встреч".
Оригинал:
МОДЕРНИЗМЪТ ДОЙДЕ И СЕ ЗАСЕДЯ
... от парчето оголени стари павета на улицата
се запитах до каква степен съм асфалтът над тях
и ми се щеше да съм по-надълбоко, до същността,
до пръстта отдолу им, камъка, лавата
(да се разпея с пълно гърло за гнева на Ахила или
да се спусна по влажния под на ада с лира в ръка).
до центъра, до неизменяемите части на речта,
които танцуват между склоненията,
непреклонена, неспрегната,
изгнаник, а не турист
в собствената си къща
върху пътуващи пясъци;
"довиждане", махам с носна кърпичка
от прозореца, а паветата ми
отвръщат: "до нови срещи".