Ранняя осень

Эльвира Рейнке
Осень ранняя сердце тревожит
Своей тихой печальной красой.
Жаль, что лето вернуться не может,
Хоть кричу ему вслед я: «Постой!»

Так таинственна и величава,
Так загадочна эта краса,
Словно верить не хочет в начало,
Предстоящего всё же конца.

Вся природа застыла в молчаньи,
Но пока ещё гордость жива.
Так величественна в ожиданьи,
Так прекрасна она, но грустна.

А когда грубый ветер коснётся
Ледяною своею рукой,
По листве дрожь тревожно прольётся
И нарушится сразу покой.

Всё прекрасное быстро проходит
И нельзя повернуть его вспять.
Хоть никто время не остановит,
«Погоди же!», - кричу я опять.

Эльвира Рейнке (Zyba)
24.08.1999


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
РАННА ЕСЕН

Сърцето, ранна есен , ми тревожи
с печалната си тиха красота.
Да се върне лятото не може,
да му викна искам – „Остани!“

Тъй е тайнствена и величава,
тъй загадъчна е тази красота,
че не исках да повярвам отначало,
че на предстоящето е краят.

Природата стаена е в очакване,
но гордостта й все още е жива.
Тъй величественна и в очакване,
тъй прекрасна , но и тъй унила.

А вятър груб, когато я докосне,
с дланите си ледено студени,
тревожни тръпки по листата литват
покоят и веднага те отнемат.

Прекрасното тъй бързо си отива,
да се върне то назад, но как?
Макар, че никой времето не спира
Почакай! – аз извиквам му, все пак.