Мария Магдалена Костадинова

Пол Медведев
Тъжно ми е...
http://www.stihi.ru/2009/09/10/6408

Мисъл най-нежна
за теб...
лист топъл отронен
от шепота тих
на тополите
спящи в душата ми
най-нежния сън
от есенен вятър
кротко понесен,
с връхче от топла луна
съня ти докосва
в миг съвършен
от нощно вълшебство
спрял във дъха
на звездите
кротко в небето стаени
малка съм
бяла  сълза
върху ресниците ти
твое съм
най-нежно съкровение...
а ти...
мигът така красив
за мен и за теб
запази
недокоснат и жив...
не отваряй очи,
мили мой, не отваряй очи...

--------------------------------

О ТЕБЕ...

Самой нежной мыслью о тебе
В час ночной, под шорох тополиный,
С листьями, что ветерком гонимы,
Я лечу, лечу к своей судьбе...

От прикосновения Луны
Вздрогнули во сне твои ресницы,
Наша комната, впряжённая во сны,
Полетела к звёздам колесницей...

Милый мой, судьбу свою связав,
Мы живём, покуда сказка длится...
Милый мой, не открывай глаза...
Дай твоим покоем насладиться.


**********************************


Есенен стих...
http://www.stihi.ru/2009/08/28/2218


С тъга отстъпва
бавно лятото
вземайки си
малко късче от деня,
зад ъгъла
през сълзи ме поглежда,
за сбогом
помахва ми с ръка.

Защото есен пъстра,
златокоса
отново шета
сръчно из града
и по пътя си
с любов постила
мек килим
от падащи листа.

Натъжена
се разделям с лятото,
с милувка нежна
ме докосва есента,
притихват на перваза
и мушкатите,
небето рони
първа есенна сълза.


----------------------------

ОСЕННЕЕ СТИХОТВОРЕНИЕ
вольный перевод


Из-за угла рукой помашет лето,
Ему осталось жить всего неделю,
Оно уходит, птицами пропето,
А я уходу этому не верю...

Мне осень под ноги постелит листья,
Златые косы разметав по парку,
Она пройдёт неслышно и по-лисьи
В первосентябрьскую арку...

Моя граница осени и лета
Вдаль уведёт мои мечты и грёзы,
С приходом осени чуть меньше света,
С приходом осени чуть больше слёзы...



*************************************


БОЛКАТА...
http://www.stihi.ru/2009/02/24/1268


Болката...
тя има
цвят на дъжд
със вкуса на сълзите...
излива се
така изведнъж
и никой
и нищо не пита...

Душата...
нея
гръм я ударил
в тъжен миг на съдбата...
по мост
от небесна дъга
пристъпва
тихо само... тъгата...


------------------------

БОЛЬ

Боль - она цвета дождя
Со вкусом слёз,
Внезапного. Бередя,
Топит любой вопрос...

В душе отгремит гром,
Спустится с неба грусть,
Небесным цветным мостом...
Пусть...


***************************************


Моя страница с избранным на Стихи.ру
http://www.stihi.ru/avtor/mindeath1

Мой сайт/заказ стихов, мои фотографии/
http://polmedvedev.jimdo.com/

Изготовление сайта.
От 500 рублей.
pgmedvedev@gmail.com



***************************************