Поете, не преследвай народната любов!
Възторгът мимолетно край теб ще прозвъни;
тълпата ще се хили, глупаците сурово
ще съдят, но спокоен и твърд ти остани.
Ти цар си; сам живей! Върви по път свободен
натам, умът свободен където те зове,
от съвършени думи подхранвай плодове.
Награди не очаквай за подвиг благороден.
Те в теб са. Съд върховен на себе си си ти;
най-строго оценяваш ти своите мечти.
Дали задоволен си като творец-художник?
Доволен си? Тогава тълпата да ругае
и плюе на олтара, където ти сияеш,
и клати с детска лудост свещения триножник.
Поэту
(А. С. Пушкин)
Поэт! не дорожи любовию народной.
Восторженных похвал пройдет минутный шум;
Услышишь суд глупца и смех толпы холодной,
Но ты останься тверд, спокоен и угрюм.
Ты царь: живи один. Дорогою свободной
Иди, куда влечет тебя свободный ум,
Усовершенствуя плоды любимых дум,
Не требуя наград за подвиг благородный.
Они в самом тебе. Ты сам свой высший суд;
Всех строже оценить умеешь ты свой труд.
Ты им доволен ли, взыскательный художник?
Доволен? Так пускай толпа его бранит
И плюет на алтарь, где твой огонь горит,
И в детской резвости колеблет твой треножник.