Прохладой утреннею стайка,
Тебя с собою в даль зовет.
И только раненая чайка
Летит стремительно вперед.
Летит, пути не разбирая,
Последним криком душу рвет.
Ведь кто-то подстрелил играя,
А ветер тельце ввысь несет.
И не смогла она напиться,
И тих её печальный стон.
Разбилось сердце о водицу,
А крик безмолвьем заглушен.
Пусть небо синевою рая
Её страданья заберет.
Лишь тишиною поминая
Той птицы прерванный полет.
ЧАЙКА
Я благодарна болгарской поэтессе
ГЕНКЕ БОГДАНОВОЙ за литературный превод
моего стихотворения на болгарский язык:
Прохладата на утрото стаено
след себе си в безкрая те зове.
И само чайка със сърце ранено,
размахва устремно напред криле.
Лети, но път обратен не намира.
Простреля злоба клетото сърце.
Последен вик душата й раздира.
Подмята вятър лекото телце.
О, нека на небето синьо рая
страданието нейно да сбере!
И само тишина ще помни края
на скършените в полета криле!