"...свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо,
по стълбата на времето вървим.
Боли ме, но е истина -
объркахме посоките,
доволни, че върха ще приземим.
Мерило за високото
къртичините днес са,
приемани от лудите за връх.
Покланя им се троскота,
а в края на пиесата
овации събира мимът-плъх.
На жалките височества
върхът не ръкопляска.
Той птиците приканва да летят.
И сбъдват се, повярвайте,
добрите му пророчества -
орлите на високото гнездят.