Небето мълчи като риба,
изплюла предсмъртно
хайвера си.
Загадъчно в него вибрират
следи от душа
и доверие.
Под облачни късове тегне
взривен хоризонтът
на мачтите.
Излишен, дори пренебрегнат
е слепият вик
на душата ти.
Хиени-звезди кръвожадно
уцелват сърцето ти
с погледи.
Лъчите им - скалпели хладни -
са дяволски точни.
О, Господи!
Задъхан, кошмарен и ничий
животът се спъва
във себе си.
На мъртво небе заприличва,
изплюло предсмъртно
хайвера си.