Магнетично

Мария Панайотова
Нощна прохлада,
девствено млада,
мирис на свян и жена.

Дръзко, нахално,
почти нереално
рамо на гола луна.

Страст избуяла,
призрачно бяла.
Вик!...И море от звезди.

Утрин сребриста,
шепотно чиста,
ние - без път към преди.