На стената висеше дъбът
от прочута картина на Шишкин.
Той протягаше клони в нощта,
но се чувстваше сам и излишен.
А от корена мощен копнеж
се изстрелваше в ярко зелено
и сънуваше своя цъфтеж,
скрит във рамката с гриф: Забранено!
И нещастният дъб-исполин
срещу тази забрана възстана.
Бе готов даже въздуха син
да превърне в тревожна камбана.
Всеки лист се поклати със звън,
предусетил на вкус свободата.
Не можа да прескочи отвън.
И не срина с мощта си стената.
Сутринта го намерих сърдит,
като болна напрегната вена.
Хоризонтът не беше открит.
Само рамката бе изкривена.