Тичам към тебе!
Задъхва се утрото босо...
Изгревът хлебен
от слънцето рони въпроси.
Пътят завива.
Догонва ме страх теменужен.
В синьо преливам.
Господи, как си ми нужен!
С поглед докосваш,
жадна душа ме прегръща.
Миг високосен
твоята обич ми връща.