Луната
пак е изсипала кош
със звезди,
а те срамежливо
проблясват...
От смълчани треви
замечтано свирят
щурци,
жасмин
аромати фини протяга.
В брезата
славей нежно запя,
вятър с листата й
затанцува.
Някъде
кротко шепне вълна,
скалист бряг прегръща
и го целува...
/2008 г./