Една жена лениво се съблича
под бледите лъчи на есента,
каскада цветна падащи листа
по тялото й, галещо се стича.
Притихнали в нозете й треви
целуват плахо белия сатен
на кожата й. Влюбен като мен
танцуващ лъч подире й върви.
Копнее да погали с топли пръсти
извивките на голото й тяло.
Едно щурче от обич онемяло
се скри щастливо в къдрите й гъсти.
От запад даже Слънцето наднича
преди да се търкулне в пропастта,
да види как, сред шушнещи листа
една жена лениво се съблича.