Облак,
сдържал дълго мъката си,
цяла нощ рида,
а с дъха си,
утрото студено
бавно сълзите му скова.
Сред брезовите вейки застъклени,
на ксилофон от лед,
севернякът тихичко засвири
зимен менует.
Плуват в танца грациозен
ноти пухкави в захлас,
в пируети се снишават
и притихват с изящен
реверанс.