Рошаво стене небето.
Звездите нащърбено мигат.
Бясно препуска сърцето.
Глътките въздух не стигат.
Шепотът е преседнал.
Друмът е прашен. Без хора.
Викът гърлото стегнал.
Пресъхна чешмата на двора.
Сякаш е паднал дувара
върху старата схлупена къща.
Тъжна е тази забрава,
дето никой при нея не връща.
Някъде плаче поляна
за листата си тъмнозелени.
За оная гълчава засмяна
дето кипеше. В минало време.
Срутени тъмни обори.
Зее сиротно самотен геран.
В тихото никой не спори.
Олтарът на селото е обран.