Като сълза

Ласка Александрова
Нощна лампа, листи в безпорядък,
дим от пура, чаша метакса,
по клавиши пръстите пробягват,
засипват нотите листа...

Музиката ражда се в сърцето,
често в мигове на самота...
Тъжна, весела, копнежна -
искрена като сълза.

Маска никой не може да й сложи,
нито пък в кафез да я държи.
Тя е неизказаните думи твои,
в нея са и твоите мечти.


/2007 г./