мысленевесомость....
В небесной выси, где духовные течения
В огромный, вечный свет любви объединяются,
Грань, за которой начинается парение
Почти незрима для того, кто растворяется....
И в этой странно-зыбкой мысленевесомости
Скользит сознание по волнам откровения....
И серебристо-временные нити совести
Узор судьбы вершат для каждого творения....
Здесь созерцание рождает вдохновение,
Слова и мысли в танце вечности вращаются...
Грань, за которой начинается парение
Почти незрима для того, кто растворяется....
В потоке творческих энергий бытия
Любовью, мудростью и счастьем таю я....
* * *
Выражаю огромную признательность замечательной
болгарской поэтессе Марии Магдалене Костадиновой
за чудесный перевод моего стихотворения:
http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
Границата, след която започва...мислебезтегловността...
мислебезтегловност...
В небесните висини, където духовните течения
в огромната, вечна светлина на любовта се събират,
границата, след която започва извисяване
почти незрима е за този, който се разтваря....
И в тази странно-люлееща се мислебезтегловност
съзнанието се приплъзва по вълните на откровението....
И сребристо – временните нишки на съвестта
придават съдбовен рисунък на всяко творение....
На това място съзерцанието ражда вдъхновение,
думи и мисли в танца на вечността се въртят....
Границата, след която започва извисяване
почти незрима е за този, които се разтваря....
В енергийния поток на творческото битие
с любов, мъдрост и щастие стаявам се....
*
"Сквозь время и пространство"