И хлынул дождь, вмиг затопив пути
пустынной станции, прошлепал по бульварам,
заполонил водою тротуары
и над умытым городом затих.
Потом, забытый, моросил в ночи,
струясь по стеклам светлыми слезами.
В руках у женщин спорилось вязанье,
и просветлели лица у мужчин...
* * *
Удари дъжд проливен и сърдит,
водата се качи на тротоара,
удави релсите на мъничката гара,
а после кротна над града измит.
И в миг настъпи странна тишина:
дъждът забравен вънка си ръмеше,
в ръцете на жените плетката растеше,
мъжете светнаха от добрина...