Я не плачу... - мною плачет небо...

Зеркальное Пространство
Playcast:


Я не плачу...- мною плачет небо...
Время болью оплодотворилось...
Спутала душа - где быль, где небыль...
И в потоке грусти растворилась...

Утопая в бездне размышленья,
За пределы жизни проникая,
Молит дух о вере и прощенье,
Нежно небо мыслями лаская...

Памяти таинственные струны
Ночь в бездонных снах перебирает,
И наполнив сердце светом лунным,
С первыми лучами умирает...

Мечется душа...- где быль,.. где небыль?...
Вновь в долине чувства заплутала...
Я не плачу...- мною плачет небо
Грустью без конца и без начала...

*   *   *

Благодарю талантливую болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за яркий, красивый и глубокий перевод моего стихотворения!

Аз не плача...- небето ми плаче...


Аз не плача ...- небето ми плаче...
Времето с болката се оплодотвори...
Обърка се душата - било ли е, или не...
И в потока на тъгата се разтвори...

Потъвайки в бездната на размишления,
зад пределите на живота прониквайки,
моли се духът за вяра и за прошка,
милващ нежно небето със мисли...

Струните тайнствени на паметта
нощта в бездънни сънища прибира,
изпълвайки сърцето с лунна светлина,
в първите лъчи на слънцето умира...

Мята се душата...било ли е, или не?...
В долината на чувства пак се оплита...
Аз не плача ...- небето ми плаче
с тъга без край и без начало...






"Сквозь время и пространство"