Бели са моите спомени...
с бели мисли и бели следи.
Бели калдъръмени сънища
ме отвеждат към бяло лице.
Тихо е!
През април - тишината е нож...
Бели цветя все ме галят,
вместо ръката на мъж.
И си късам от тях всяка вечер,
но повяхват по ранни зори.
През април, земята ми трябва
да бъде най-пъстра,
а е бяло...
до ужас...
до скръб.
В белотата, ледени вълци вият -
гонят сенки на мълнии...