Отмина моят дъжд.
И стана тихо.
В ръжда и прах
потънаха лехите.
От пътя
в мен угасна
някак
синьото.
И мълком се търкулна.
По следите ти…
Отмина моят дъжд.
И станах никой.
Сълзи по мен
пороят не остави.
Ни капка,
нито поглед ме застигна.
Одраска с вятър
нощните ми рани.
На ничия врата не хлопнах.
Отмина моята неделя.
Небето бялото изопна.
В една осъмнала постеля…
Не се обърна.
Не побягна
в мен улицата
с дъх на минало.
Окаменял от толкоз памет,
изгубих стъпките ти.
В името…
-------
Такава суша…Нямам птица.
Безкраен вечерен покров
наднича с ъгъла на петък.
В стих делнична ежелюбов.