Перевод отрывка из поэмы "Атавистична изповед пред Днестър"
3.
Там, под рваною овчиной небосвода,
словно из оскаленного зева раз за разом
изрыгает конников бесчисленные орды
мать-земля под кровом ночи одноглазой.
Это прадеды мои лавиной темной
мчатся, криками пространство оглашая,
и глотают звезды взмыленные кони,
и тревожно ржут, и прядают ушами.
Грозно движутся в упорстве неустанном
прадеды мои, и степь ложится под копыта;
скачут в поисках земли обетованной,
и уж счета нет летам, холмам и битвам...
Атавистична изповед
пред Днестър
3.
Там, под кожата одрана на небето,
сякаш от устата тъмна на земята, прашни,
бълва конници след конници небитието
и зад тях наплашена нощта покашля.
Моите деди са конниците тъмни
и конете им зобят по пътя си звездите,
мятат облаци-торби и цвилят да се съмне
и припридат нервно въздуха с ушите.
Идат страшни моите деди… красиви! –
търсят хубава земя, добра и плодородна:
само с нея, подир толкоз смърт, – ще са щастливи,
само в нея ще се чувстват те свободни!