Сердце на волю просится, ноет, болит в подреберье,
Память сплетает косами мысли, сметая барьеры.
Дни наступившей осени падают тусклой монеткой,
Что-то внутри покошено или сломалось, как ветка.
Прошлое не смывается, словно покрыто шифоном -
Листьями жёлто-красными, чудится осень-мадонна.
Слякоть стоит на улице, зябко плечам, стынут руки,
Сыпет дождём распутица перед щемящей разлукой.
Кассы стоят закрытые, проданы всюду билеты,
Молча стоим забытые и вспоминается лето.
Площади меж вокзалами тонут в холодном неоне,
Просто чужими стали мы звёздами на небосклоне.
Но...полустанок грезится, жаркие руки и губы,
Там, где туманы стелются, и мы по-прежнему любы.
Сердце всё так же просится в нежную тёплую осень,
В сон, где одежды сбросили души судьбе под колёса...
30.05.2010
Перевод на болгарский язык Мария Магдалена Костандинова
Вярвай
Сърцето на воля се моли, плаче, болки в подребрието,
сплита плитки паметта от мисли, премахвайки бариерите.
Дните на есента настъпваща падат като монета стара,
нещо вътре като клонка се огъва и натрошава.
Миналото не се измива, леко покрито с шифон -
с листа жълто-червени, есента - същинска Мадона.
На улицата мокро, треперят раменете, ръцете изстиват,
лее се тъжно дъждът на раздяла, пътищата залива.
Затворени са касите, билетите продадени за навсякъде,
мълчаливо стоим забравени, и си припомняме лятото.
Между гарите потъват площадите в студения неон,
станали сме някак си чужди - звезди в небосклона.
Но...сякаш сънувам, топли устните и ръцете,
като преди сме обичани там, където мъглите се стелят
Сърцето все така моли се за есен нежна и топла
в съня, когато неподвластна на съдбата е душата...