Уже не первый снег - шестидесятый
слетает на осенний зов полей,
где, словно осень рыжие, лисята
мышкуют среди скошенных стерней.
Ложится снег на золотой орешник,
на стылую сиреневость реки, -
мир надевает белые одежды,
чтоб замолить свершённые грехи.
Снег падает неспешно, неторопко...
Невинен, как младенец, он и чист.
Звенят снежинки-звёздочки негромко,
протягивая мне свои лучи.
© Александр Себежанин
Перевод на болгарский язык Елки Няголовой:
Не първи сняг е вече – шестдесети.
Полето иска го и той долита.
Додето рижите лисичета усетят
и шмугнат се в стърнищните игли.
Снегът покрива и лещака рехав,
лилавата повърхност на реката.
Светът облича бялата си дреха –
за своя грях да се помоли някак…
Снегът се стели бавно, не припряно,
невинен като младенец пречист е.
Снежинките прозвънват със камбанки,
оплели ме сред своите лъчи…