Этот мир для меня предназначен,
а на сердце покой, отрада.
Воздух, словно хрусталь, прозрачен
и вокруг тишина и прохлада.
Тихо-тихо, печально кружатся
золотые, багряные листья
и на землю под ноги ложатся,
словно краски на холст из под кисти.
И далёко-далёко слышен
вдруг тоскующий крик лебединый,
из-под самой небесной выси,
на прощанье земле любимой.
Путь нелёгкий у вас, счастливо!..
Возвращайтесь весной, белоснежные,
к милым рекам, полям и нивам,
к той земле, что люблю я нежно.
© Александр Себежанин
Перевод на болгарский язык Елки Няголовой:
Знам, за мен е светът отреден,
а в сърцето – покой, тиха радост
и кристалният въздух студен,
тишината, и тази прохлада.
Тихо-тихо, печално кръжат –
в злато листите багри животът.
Под нозете разстилат се в жълто,
сякаш четка реди ги в платното.
И далече-далече се чува
вик на лебеди – страшно тъгуват!
И небесният свод е разчувстван
от това драматично сбогуване.
Сбогом! Пътят ви да е щастлив!
А напролет върнете се всички
при реката, полето и нивите,
при земята, която обичам…