Среди листьев, на жухлом ковре
Я каштаны судьбы собираю.
В золотом, но чужом сентябре,
Их, как чётки, в ладонях ласкаю.
Ты не жди, я не буду звонить -
Вытерт ластиком номер из сердца.
Хоть нельзя ничего изменить,
Буду помнить осеннее скерцо.
Перевод на болгарский Марии Магдалены Костадиновой:
Сред листата, на килима стар
кестените на съдбата събирам.
В златния, но чужд септември
в длани като броеница ги милвам.
Ти не чакай, не ще ти звъня -
номера ти ще изтрия от сърцето.
Макар, че нищо няма да се измени,
ще помня есенното скерцо.