Със Дунава сме мъничко роднини...
Той не е просто тихичка река.
Водите му в спокойствие са сини.
Разсърди ли се, плувай към брега...
Вълните му тогава се надигат.
Започва дядо Дунав да шуми.
И струва ти се - лавата изригва
от неговите скрити дълбини...
Така и аз - понякога съм тиха,
на никого не преча, не шумя...
Характерът ми е не много сприхав,
но, ако ме обидят, аз "гърмя".
И Дунава понякога се сърди,
когато бурите връхлитат пак...
Но Дунава остава вечно мъдър,
добър към хората на своя бряг...
27.07.2010 г.