на Румяна
Любовта ни
е болната птица от август.
В твоя дом я оставих…
за спасение някакво.
Или ,може би…за пощада…
щом ключа ти загубих -
да не идваш в съня ми.
И…по някое време –
да те забравя…
Но не стана така….
И в самотните нощи
на живота отишъл
избелялата лента превъртам.
Тук си в синьо…и същата,
а пък там – сред листата…
сякаш пътя до вечер
в тебе обръщам…
И в сърцето ми някак…
с тези минали стъпки –
оглушало и болно.
(Сиво делнично стълбище…)
А в просъница чувам
шумът на крилата
как по тъмно те водят
все кък мене …нагоре.
Ако спреш там, в съня ми…
без дъх пред вратата.
Знам…ще стана , Любов.
И … ще отворя…