***

Дилди
Наричат я Черната Роза,
а тя е все още дете.
Живота без капчица мозък
от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза.
Изгубва  се тя във нощта
Живота й мръсен и грозен
лиши я от прости неща

Израсна в приюта
на нуждата в скута
със плюшено старо мече.
И днес във коптора
сред своите хора
 приказки пак  му чете

Наричат я Черната Роза
Живота й ваза със смрад
Стои в съблазнителна  поза
настръхва от студ и от глад

Наричат я Черната Роза
Ще има  тя свое дете
Живота без капчица мозък
венчето му вече плете

И пак във приюта
на нуждата в скута
със плюшено ново мече
А тя си мечтае
с бебчок да играе
и то непременно момче.

 Наричат я Черната роза,
 а тя е все още дете!
Живота без капчица мозък
от тръни венче и плете
 
Наричат я Черната Роза
Живота й ваза със смрад
Стои в съблазнителна  поза,
колите подвяват и хлад.







Зовут ее Черную розу
но она все еще ребенок.
Жизнь, без капли мозга,
 вязать терновый венок для нее

Зовут ее Черную розу.
Она растворяется в ночи
Ее жизнь, грязные и уродливые
 лишил ее из простых вещей

Выросла в жилье
о необходимости в коленях
со старыми плюшевого мишку.
Сегодня в лачуге
среди своего народа
ему она снова сказки читает

Зовут ее Черную розу.
Ее жизнь ваза с вони.
Стоя в соблазнительной позе
Она дрожит от холода и голода

Зовут ее Черную розу
ребенка она будет иметь
Жизнь, без капли мозга,
Венок ему уже  вязать

И снова в приют
 о необходимости в коленях
с нового плюшевого мишку
но она мечтает
играть с ребенком,
обязательной только мальчик


Зовут ее Черную розу
но она все еще ребенок.
Жизнь, без капли мозга,
 вязать терновый венец для нее


Зовут ее Черную розу.
Ее жизнь ваза с вони.
Стоя в соблазнительной позе
из автомобилах  дует ей холод