Наричат я Черната Роза,
а тя е все още дете.
Живота без капчица мозък
от тръни венче и плете
Наричат я Черната Роза.
Изгубва се тя във нощта
Живота й мръсен и грозен
лиши я от прости неща
Израсна в приюта
на нуждата в скута
със плюшено старо мече.
И днес във коптора
сред своите хора
приказки пак му чете
Наричат я Черната Роза
Живота й ваза със смрад
Стои в съблазнителна поза
настръхва от студ и от глад
Наричат я Черната Роза
Ще има тя свое дете
Живота без капчица мозък
венчето му вече плете
И пак във приюта
на нуждата в скута
със плюшено ново мече
А тя си мечтае
с бебчок да играе
и то непременно момче.
Наричат я Черната роза,
а тя е все още дете!
Живота без капчица мозък
от тръни венче и плете
Наричат я Черната Роза
Живота й ваза със смрад
Стои в съблазнителна поза,
колите подвяват и хлад.
Зовут ее Черную розу
но она все еще ребенок.
Жизнь, без капли мозга,
вязать терновый венок для нее
Зовут ее Черную розу.
Она растворяется в ночи
Ее жизнь, грязные и уродливые
лишил ее из простых вещей
Выросла в жилье
о необходимости в коленях
со старыми плюшевого мишку.
Сегодня в лачуге
среди своего народа
ему она снова сказки читает
Зовут ее Черную розу.
Ее жизнь ваза с вони.
Стоя в соблазнительной позе
Она дрожит от холода и голода
Зовут ее Черную розу
ребенка она будет иметь
Жизнь, без капли мозга,
Венок ему уже вязать
И снова в приют
о необходимости в коленях
с нового плюшевого мишку
но она мечтает
играть с ребенком,
обязательной только мальчик
Зовут ее Черную розу
но она все еще ребенок.
Жизнь, без капли мозга,
вязать терновый венец для нее
Зовут ее Черную розу.
Ее жизнь ваза с вони.
Стоя в соблазнительной позе
из автомобилах дует ей холод