На краю лихорадочных снов
и разломе встревоженной ночи
бродят стаи разбуженных слов,
ищут место в сплетениях строчек.
На ресницах проснувшихся звёзд
тихий шелест кружащихся мыслей,
что стекают по каплям, как воск,
на алтарь приоткрывшихся истин.
Паутинки из фраз и штрихи
серебром отдают акварельным,
мысли кружевом вяжут стихи,
открывая лицо менестреля.
Здесь не нужен совсем макияж
и мазки из фальшивого грима,
сброшен полностью с душ антураж
на иконах немой пантомимы.
Будто кто-то ведёт за собой,
расплетая руно тайной пряжи,
и диктует строфу за строфой
в отрешённо-неистовом раже.
На границе сокрытых миров
происходят святые обряды,
в этом действии лист и перо
строят строки по смыслу в плеяды.
Отпечатки на фресках души
переходят в живые полотна,
чувства в них достигают вершин
и глубин, неподвластных и лотам.
На окраинах бреда и снов
в полусумраке лунной лагуны
просыпаются души волхвов,
древних русов, ацтеков и гуннов.
И вселяются в музыку слов,
наполняя мистическим смыслом
строки, строфы, октавы стихов,
сохраняя звучание присно...
На дрожащих ресницах проснувшихся звёзд
зарождаются ноты
мелодии слов...
Перевод на болгарский язык Мария Магдалена Костандинова http://stihi.ru/avtor/mariniki
На ресниците на пробуждащите се звезди...
На края на трескави сънища и в разлома на тревожната нощ бродят стада от събудени думи, търсят място в сътворението на стих. На ресниците на звездите пробуждащи се, тихо шумолят зараждащи се мисли, които се стичат капка по капка, като восък върху олтара на преоткриващи се истини. Паяжинки от фрази и щрихи сребреят под луното сияние, мислите изплитат дантела от стихове, откривайки лицето на менестреля. Тук съвсем не е нужен макияж и петна от фалшивия грим, размазан напълно пред иконите в няма пантомима. Сякаш някой стои зад него, разплитайки руното от тайна прежда, диктува строфа след строфа в редица с яростен гняв. На границата на скрити светове произхождат светите обреди и в това действие листът и писалката сътворяват стихове като плеяди. Печатните надписи по фреските на душата се превръщат в живи платна, чувството в тях достига върхове и дълбочини, неподвластни на никой и нищо.
В покрайнините на илюзията и сънищата в полумрака на лунната лагуна се събуждат душите на влъхвите, древните руси, ацтеки и хуни. И се вселяват в музиката на думите, напълвайки с мистичен смисъл всяка строфа, октавите на стиховете, съхранявайки красивото и добро звучене от някога...
.................................................. ..........
На трепетните ресници на пробуждащите се звезди
се зараждат нотите
мелодия от думи...