НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай мой живот… Защо така си се разбързал.
Палтото взел си в ръка… Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори… И ризата ти е
изпрана…
Къде отиваш мой живот… Почакай ! Време не остана.
Защо си толкоз запъхтян… Не бързай… Искаш ли
почивка ?
Пълзи по твоето лице сълзата на една
усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти
заседна.
Почакай малко, мой живот… Почакай малко ! Има
смисъл…
Аз сметката не съм платил… И листите не съм
изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата
отсрочка.
Две точки съм поставил знак… Не искам да поставя
точка.
Не си отивай, мой живот… Върни се, моля те обратно.
Един и същ… Един и същ… такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й
тяло.
Вратата бавно затвори… И да започнем
отначало.
Недялко Йорданов
3 май 2001 г.
Не уходи, жизнь
Не уходите, жизнь моя... Зачем вы так спешите.
И чье пальто в руках у вас... То саван! Подождите!
Куда идти в неровен час... Останьтесь! Не блажите...
Так запыхаться... Так спешить... Хотите перерыва?
Смените слезы на лице улыбкой милостивой.
Минуту, жизнь моя... Постой! Еще одну минуту...
Имеет смысл вдвоем очередное встретить утро.
Не оплатили по счетам. Листы не исписали.
Мои улыбки и слеза на полпути застряли.
Вы, небеса, будьте добры сегодня дать отсрочку.
Я двоеточья ставил знак, не думал ставить точку.
Не уходи же, жизнь моя... Вернись, молю, обратно.
Един и Сущ... Един и Сущ... Взываю многократно.
Не изымай младой души, пусть постарело тело.
Врата неспешно затвори... Начну все вновь, набело.
VII-VIII Международные конкурсы. Новые имена - http://www.stihi.ru/2012/07/21/1419