ЕТЪРА ПОЕТИЧЕН ПЪТЕВОДИТЕЛ
Мария Шандуркова
Вместо предговор
Книгата „Етъра – поетичен пътеводител” написах и издадох през 2005 г. Тя е посветена на моя роден край – Габрово. На 12 км. от Габрово, в полите на Балкана /Стара планина/, под връх Шипка се намира Архитектурно-етнографския музей Етъра. За този Музей на открито написах пътеводителя. Той започна да се изгражда преди 50 години по идея на архитект Лазар Донков, на който съм посветила едно стихотворение /”Основателят”/. Неговата идея е била да се съберат на едно място, покрай рекичката, приток на р. Янтра, всички занаяти, които са упражнявали старите балканджии, за да не се забравя тяхната изобретателност и сръчност. Освен това, за да се покаже старата възрожденска архитектура, се построяват онези къщи, характерни за времето отпреди 200-300 години. По този начин се съхранява всичко онова, което характеризира живота на прадедите – балканджии /планинци/, които са се изхранвали не от земята, а от занаятите, които са владеели. Точно на тези занаяти съм посветила стихотворенията в моя пътеводител. За всеки занаят има стихотворение и за някои по-забележителни обекти /като часовниковата кула, Мотковото кафене, старите сечива, къщите, църквата/ и традицията – правене венци на Еньовден. В стиховете съм използвала много непознати думи за нашия съвременник, но това се налага за точното описание на стария занаят. Някои от тях са турски думи навлезли в бита на българина от онова време, като например „дюкян” /магазин, но и работилница едновременно/, „бичкиджийница” – бича, издялвам трупи,големи отсечени дървета, „мутафчийство” – занаят, при който се изтъкава плат за постелки, торби, чулове /завивки на конете/ и други от козя вълна, „папукчийство” – обущарство, „куюмджия” – майстор, който изработва накити, „бакърджийство” – бакър – медник /съд за вода или вино, направен от мед/, „шарланджийница” – работилница, където се добива масло от орехи – шарлан – масло от орехи. Единствено не съм написала стихотворение за механата, която се намира в най-интересната къща, построена без нито един железен гвоздей. В Комплекса може да се посети и музея на старата градска къща, обзаведена с мебели, по европейски образец, както е живял габровеца – търговец, обикалял европейските пазари през 19 век.
Съжалявам, че не мога да изпратя на нашите приятели – преводачи книжното тяло на книгата, която е илюстрирана с много красиви снимки от Етъра, но 1000 – дата бройки за 5 години се изчерпаха. Постарах се да открия снимки на „Етъра” във Фейсбук и ги приложих към стиховете. Така ще може да се почувства атмосферата на това уникално място.
Мария Шандуркова
16.12.2010 г.
Б а л к а н д ж и и т е
В дол красив между горите
край планинската река
стари чаркове са скрити
от години – сто лета.
Балканджиите работни
там измислят и градят,
с ум и сръчности богати,
занаятите въртят.
Ала време бързотечно
с прах посипва всеки труд –
няма нищо трайно, вечно,
но се раждат внук след внук.
О с н о в а т е л я т
Габровец със ум практичен,
що в сърцето му живей,
Лазар Донков – мъж най-личен,
сътворява тук музей.
Възрожденски занаяти
той подрежда в този кът,
само в спомени познати –
тука да се съживят.
Та да може днеска всеки
да разглежда и да знай
що творили умовете
в китния балкански рай.
М а й с т о р и т е
„Етъра” е уникален,
скрит в полите на Балкана –
с къщи стари със чардаци
и дюкани със капаци,
с работилници двайстина,
а пък с майстори – стотина.
Те ковачи са, ножари,
дърводелци и стругари,
и тъкачи, и грънчари,
и зографи, и резбари,
кожухари и кожари,
и хлебари, и сладкари,
мутафчии и чехлари,
бакърджии и златари,
и плетачи на гайтани –
все са майстори отбрани:
режат, чукат и дълбаят,
с майсторство света да смаят.
К о в а ч ъ т - н о ж а р
Ето, слушаме водача
да отидем при ковача.
Там, до огъня изправен,
сякаш е на Бога равен.
Щом чука с ръцете хване,
литват искри до тавана...
А край него шиш и мях,
менгеме, клещи, тезгях
и корито, и точило,
от водата взело сила.
На духалото дъхът
прави въглените да горят,
а желязото във тях
червеней от гняв и страх,
че ръцете му ковашки
го извиват по юнашки,
че от него ще направи
ножчетата много здрави.
Дръжките им са практични,
шарките им – най-различни:
ту с уши са – кулаклии,
ту са шарени кокони
и ги скрива във кании
от дърво или от кожа.
Ти купи си ножка остра
и си дялкай там на моста.
В о д а и к о л е л о
Ала погледът ти бързо
се насочва към водата –
тя по улея се плъзга
и завърта колелата.
Ех, че става интересно,
то било е много лесно
да завърташ колелото
със водата отвисоко.
Т о ч и л о т о
Тук водата все шурти,
колелото се върти
и по улей полегат
към точилото се спуска
и завърта му оста...
А водата все го пръска.
Там наточват се ножове
и тесавици, и брадви –
майсторът без тях не може
нищо да направи.
Т е п а в и ц а
Стълба каменна изкачваш,
в тепавицата прекрачваш,
там ще видиш как с водата
се задвижват чукалата,
как изтепват се килими
да са здрави сто години.
А водата все шурти
колелото да върти.
В о д е н и ц а
Воденичката отсреща
с кречетало те посреща –
камъните воденични
се въртят и мелят всичко:
жито, царевица и овес –
влез и направи им чест.
С т р у г а р я т
Със стругар да си познат
спри под покрив полегат.
Май работното му място
струва ти се малко тясно
и е хладно, и е влажно,
но за него по-е важно
да покаже с майсторлък
как се прави дървен съд.
Някогашният стругар
сам строил, градил, чертал,
изчислявал как по-точно
водна струя да насочи,
да задвижи с пълна сила
на вретеното оста.
И тогава, и сега
сяда той над водния долап
и с длетото във ръката
от въртящото се трупче
изработва чудно съдче –
я гаванка, я солница
или бъклица – царица.
А водата все шурти
колелото да върти.
С т а р а т а в р а т а
Вадите текат, не спират
и ни водят в друга диря –
пред вратата старина.
Там издялан надпис има,
че в размирната година
в месец май валял е сняг.
Да прекрачим този праг.
Г а й т а н д ж и й н и ц а
В гайтанджийска одая
чаркове са наредени.
/Първо българско изобретение/.
Вадището е край тях
и чрез водни механизми,
под самата одая,
всеки чарк се сам задвижва:
зъбни колелета с перки
и калеми със навита прежда
тайнствено плетат гайтани,
намотават и нареждат.
А водата все шурти
колелото да върти.
Б о я д ж и й н а
В бояджийната наблизо
гранчетата оцветяват –
за боите нямат грижа –
от природата направо
материалите набавят –
по изпитани рецепти
трайни цветовете стават.
И от врящите казани
вадят чудните гайтани.
В а л я в и ц а
В дървен конус със отвори
водни стуи се въртят,
те от вадата отгоре
сбират сили да перат.
Черги, кебета, килими
грейват с чисти цветове –
със води неукротими
тук валявица пере.
Б и ч к и д ж и й н и ц а
Бичкиджийница солидна,
отдалече „стружна” видна
със огромен дървен кош –
талпи реже ден и нощ.
В коша сбира се водата
да задвижи колелото
и коляновия вал –
и придърпва се дървото,
и се бичи трупа цял.
А водата все шурти
колелото да върти.
С т а р и т е с е ч и в а
Над реката бистра Сивек
мост със надпис се извива:
„Ти огнище не оставяй,
обичаи не забравяй.”
А под навеса на сянка
сечива от времената –
сърп и рало, и веялка
са подвластни на ръждата.
Двама сламени човеци
се подпират на гредите.
Те от жътвите далечни
спомнят класовете вити,
гледат тъжно сечивата
и припомнят си мечтите.
А край тях вода шурти
времето да завърти...
Ч а с о в н и к о в а к у л а
В кула каменна с камбанка
часовете сякаш пеят,
знаем, времето е банка,
щом без цел не го пилеем.
Знаят майсторите стари,
към часовника поглеждат
и дюкяните отварят,
пълни с тяхната надежда.
А край тях вода шурти
времето да завърти...
В М о т к о в о т о к а ф е н е
Време е да си починем
в Мотковото кафене.
Но сладкарската витрина
ни примамва със петлета,
с чудни захарни цветчета,
със сусамки и халвички –
изкупуваме ги всички.
После на чардака горе
чезне всякаква умора –
щом опиташ бяло сладко,
времето минава кратко
и омаян, просветлен
ти на ЕТЪРА си в плен.
Пред кафето, пред локума
даваш свойта честна дума:
тука трябва да останеш,
занаят добър да хванеш.
С т а р и н н и т е ч е ш м и
Вън очаква те чешмата –
жаден ли си, пий с черпака,
че старинните чешми
имат свой вълшебен символ:
пазят те до старини
и зареждат те със сила.
Ти поспри пред мъдростта,
взри се в надпис камен:
...Вятърът отвява младостта,
а водата вечно трае...
З а н а я т и
По чаршията да свърнем,
във дюкяни да надзърнем –
в тези възрожденски къщи
миналото се завръща.
Тук живеят занаяти
и божествени, и святи –
от далечни времена
ни облъчва светлина.
Д ъ р в е н с т а н
Като древен инструмент
дървен стан припява глухо
своя стар и прост рефрен...
Във Батошевската къща
до високия чердак
той тъче, човек не връща:
нека учи занаят.
На жената бил помощник
в много стари времена,
платове до късни нощи
тя тъкала с вещина.
За постелки, за завивки,
за потури, за сукман,
черги шарени красиви
кътала за дом желан.
Ти погледай й ръцете –
как совалката снове,
как преплита цветовете
в слънчевите редове.
Ще ти стане много скъпа
пъстрата пътека,
ти купи я и ще стъпваш
радостно и леко.
Ф у р н а т а
Фурната пече симити
и кравайчета извити,
има меки топли питки,
козуначета на плитки.
Фурната е много стара,
в нея работи хлебаря.
Рано той пещта опалва
със дърва от бук и дъб.
те изгарят и остават
въгленчета да блестят.
Маха ги с гребла метални
и почиства я добре,
втасалите хлебчета с лопата
мята вътре да пече.
И след няколко минути
сладко облаче лети
над тавите със семити,
над къщята, над чешмите
и със вкусен мирис мами
майсторите по дюкяни.
Ако нямаш нито грош,
напълни торбата
само с миризмата.
К о ж у х а р с т в о
За кожуси и калпаци,
за елеци и голаци
и за кожени пантофи
ти при кожухаря влез.
Шуби, якета, торбички,
пана, шапки, ръкавички
той ще ти даде.
Занаятът му е труден,
ала той е ранобуден –
шие, стриже и крои –
топли дрехи да направи,
занаята да прослави
в зимните студени дни.
П а п у к ч и й с т в о
Щом разглеждаш тук и там,
влез и в папукчийския дюкян.
Тук е място за спортисти,
за спринтьори, футболисти.
Мерки вземат старомодни
за обувки бързоходни.
По търговската чаршия
бавно времето тече –
влезеш ли при папукчия,
литваш бързо на криле.
Той папуци прави леки
и пантофи, и кондури,
но да тичаш надалеко,
по-добре купи цървули.
М у т а ф ч и й с т в о
Козинявите пътеки,
торби, чулове, дисаги
изработва мутафчия
в мутафчийския дюкян.
Те са здрави и красиви,
сам ги майсторът съшива,
козината сам разбива
и преде, тъче ги сам.
Козинявата пътека
не е пухкава и мека,
но повярвай, честно слово,
тя е отопление готово.
Ако потни са конете,
с чул намятай гърбовете.
Той ги топли и ги пази
от настинки и зарази.
А в дисагите свободно
две прасенца най-удобно
могат да се настанят.
Ти премяташ ги през рамо
и ги водиш рано-рано
на полето да пасат.
Дълго ти не се чуди,
а торбичка си купи –
и ще знаеш, че правнука
ще си носи в нея лука.
З о г р а ф и
При зографите да влезем
за божествена икона.
От стената сякаш слиза
милостивата Мадона.
Благослов Исус разпръсва
с ореола над главата,
а в сърцето ти възкръсват
обич, прошка и отплата.
Б и л к а р я т
Виж на къщата отсреща
надпис сочи: „Към билкаря”.
Той с усмивка те посреща
и сърцето ти разтваря.
Билки всякакви подрежда
с аромати най-различни,
те са истинска надежда
за моментите критични.
Имат сила лековита
срещу болести и мъка,
доброта и обич скрита
от пакетчетата лъха.
Х л о п к а р с т в о
Пред звънарната да спрем
хлопки да си изберем –
има ляти и ковани,
и звънчета, и камбани.
Хлопкарството отдавна
балканджията познава.
В работилница отрано
ламарина наковава.
Има всякакви калъпи,
мях и чук, и наковалня –
тука майсторът без мъка
реже, маже и нагрява,
глас на хлопките дарява.
Да запяват гласовити,
да се чуват отдалече,
та овцете и козите
да не се загубват вече.
Ш а р л а н д ж и й н и ц а
За да ни върви по масло,
трябва още да научим
как добива се шарлан.
В мелницата орехови ядки
смилат се и после се пекат,
пресата прецежда кашата,
маслото се сбира в съд.
Глинените съдове в земята
се заряват да стоят –
туй е важно в занаята –
в тъмно да се съхранят.
Яхната сега не действа
в шарланджийския дюкян,
но нещата са на място,
за да е на всеки ясно
как изцежда се шарлан.
И разбираме прекрасно,
че да ни върви по масло,
трябва орехи да посадим.
Б а к ъ р д ж и й с т в о
Бакърджийството във планината
е известен занаят –
с менци носели водата
всички – беден и богат.
И сахани, и подноси,
чаши, кани и тави
по сватбарски всеки носел
булката да уважи.
В медникарската обител
ти погледай с интерес
бакърджия – не любител –
сръчността му прави чест.
Лей, изчуква и нарязва,
апликира и гравира
тасове, джезвета и павури,
гюмове, черпаци и котли,
кани, дискуси, котлета
и подноси, и сервизи,
и купели, и синик.
На децата за чеиз
ти купи един сервиз.
П р и р е з б а р я
Друг дюкян врата отваря
да се срещнем със резбаря.
Той рисува по дървото,
но не с четка, а с длетото.
Прави всякаква украса,
ракли, свещници, иконостаси,
плодове, цветя, животни,
лъвове и змейове страхотни.
Всичко първо начертава,
то пред него оживява
и тогава със длетото
съживява и дървото.
Щом длето в ръцете хване,
със талант ще те омае –
и по дървени тавани
слънце може да извае.
В м у з и к а л н и я д ю к я н
На витрини наредени
като малки риби мрени
бели свирки с чудна шарка
и пищялки залъгалки...
През вратата бързо влизаш,
гайда и кавал откриваш.
Виждаш майсторът унесен
да дълбай в гъдулка песен.
Сещаш се, че тук се ваят
инструменти музикални
и решаваш да узнаеш
майсторските вечни тайни.
Как от гайди и дудуци
се разнасят силни звуци,
а защо кавалът свири
сладко и през три баира?
Може би е тъй защото
туй зависи от дървото –
че от зарзала и слива
тон най-сладък се излива.
А пък ти, щом искаш
да крещиш и пискаш –
на кавалите на пук
си купи един дудук.
П р и к у ю м д ж и я т а
В куюмджийския дюкян
надникни със почит –
майсторът – и той засмян –
накити ти сочи.
Греят с древна светлина
от сребро и злато –
най-капризната жена
ще открие в тях приятел.
Гривни, пръстени и обеци,
брошки, кръстове, чапрази –
майсторлъкът в тях личи,
стари символи те пазят.
Тук ще видиш и сокай –
пищен сватбен накит,
само в габровския край
украшение богато.
На главата царствена корона
носела балканската мадона.
Нежност, обич, красота
от тезгяха избери
и купи едно от тях
да те пази от беди.
Грънчарска работилница
Знае всеки в този свят
за грънчарски занаят –
че от глина и от кал
съдове човек създал.
Щом дюкянът се отвори,
всичко ще ти заговори
на грънчарския език –
и оста на колелото,
глината и бучилата,
дряновите клечки,
рогчетата – четки,
даже и пещта загрята –
тя изпича красотата
с пламъка на своето сърце.
На грънчарката душата
грее в чудната позлата
върху писани чинии,
кани, стомни и паници,
вази, делви и бърдучета,
сладкопойни като птичета.
На стената окачени
слънчеви чинии греят
със букети хризантеми,
с ружи, с рози украсени
и с венци от плетеници,
сякаш шити са шевици.
На грънчарско колело
ти седни в полата,
ще ти е добре дошло
да научиш занаята.
К о с т ю м и т е
А народните костюми
подредени са в изложба –
неми са, стоят без думи,
но възторг ни съпровожда.
Как с търпение и радост
са бродирани полите,
а красивите дантели
как изплитали момите?
Царски сякаш са одежди
за телата стройни,
в тях са скрити сто надежди,
обич тиха, страсти знойни.
К о ж а р с т в о
/Табахана/
Обработката на кожи
иска знание солидно,
иска воля, труд и можене
и търпение завидно.
Будни габровски кожари
не посрамват своя занаят –
изработват гьон, кюсле и сахтиени,
с тях търгуват по света.
Къщите им са дюкяни –
със мазето, двора и чардака,
ден и нощ – от сутрин рано,
тежка работа ги чака.
Днес мълчи табаханата,
никой не работи, не гълчи,
друго бъдеще дочакала,
спомня старите мечти.
П и с а н а к а р у ч к а
Пред коларския дюкян
леко трепва ти сърцето –
чака сувенир голям
за разходка из полето.
Тази писана каруца
кой ли е направил?
И дали ще ни подруса
в пътищата прави?
Майсторът го няма,
конят се не вижда,
работилница голяма
за кого ли тя е грижа?
Майсторът – колар ковач е,
дърводелец и стругар,
работата цяла влачи –
негов значи е товар.
Всичко ръчно изработва –
оси, шини и обков
и накрая я рисува
със бои и със любов.
Днес на писана каручка
да се возиш е късмет –
не изпускай този случай
и качи се най-отпред!
Е н ь о в д е н
Еньовден е - вред ухае
на треви и билки свежи,
днес девойките играят,
китки и венци подреждат –
с корени, листа и рози,
с лайка, мента, лавандула...
Долетя пчела, полази,
сладкия им зов дочула.
Стръкове цветя се вият
в кръг по дряновия обръч,
устните росата пият
за късмет и чиста обич.
Който през венеца днеска
лесно се пропъхне –
няма болест, няма треска,
няма от любов да съхне.
Чуй зашушнаха тревите,
клоните листа склониха,
наизскачаха момите,
еньовско хоро извиха.
Възрожденските къщи
Къщите по старата чаршия
са във възрожденски стил –
тъй градил е балканджията,
тъй живял и тъй творил.
Върху каменни основи,
от дърво или от плет,
със чардаци и стобори
и прозорци ред до ред.
С еркери, конзоли – за украса
и розетки по вратите,
а на малката тераса
цвят до цвят, саксия до саксия.
Всеки дом е бил на майстор –
с работилница, с дюкян –
тъй от занаятите израснал
Габрово до град голям.
В ЕТЪРА вградена е душата
и умът на старите творци.
Днес се радваме на красотата
и плетем за тях венци.
Църквата „Св. Богоявление”
Знай, без църква няма село,
няма град, душа и път –
бди над всяко свято дело
на Пазителя духът.
До реката, покрай моста
малък храм издига кръст.
Той е тук, на своя пост е,
бди над родната ни пръст.
Над чешми, цветя и песни
праща своя благослов –
да са всички хора честни
в труд и в радост, и в любов.
Църквата била е къща
и учебен дом желан,
но стопанинът превръща
своя дом във Божи храм.
Балканджията с молитва
всеки ден твори, живей.
Днес е църквата реликва
и народен жив музей.
Нека спрем и ний със вяра
пред олтара осветен –
да трепти във нас без мяра
поривът за труд свещен.